Постинг
19.11.2020 13:59 -
100 години
Не ми се живее 100 години.
Когато питат човек колко години иска да живее обикновенно отговаря колкото се може повече даже някой мечтаят за и над 100.
Е на мен не ми се живее и миг повече. Искам да се забавя от мъките, защото света не ме заслужава, прекалено съм добра за тази планета. Обичам безкрайно, обичам по много. Очаквам същото, но уви майка ми ми каза "не вярвай на никой". Аз реших да не я слушам. През целия си живот не съм я слушала. Но и да я слушах и да не аз вътрешно в себе си, усещам с цялата си душа, че на мен не ми е отредено да живея, може би скоро ще се случи нещо с мен. Приемам всичко с отворени обятия, защото ако имаше външна велика сила, щеше да ми помогне за тези 20 години. Не вярвам в нищо, не вярвам на хората, не вярвам в любовта, защото никога не съм получавала същото, което аз давам. Не искам да живея в ада, наречен живот. Всеки гледа как да те прецака с нещо, било то с пари, или секс за 5 минути, стига да си направи якото на себе си. А ти какво получаваш? Питам се и нямам подходящ отговор.
Така че, не ми се живее и ден и повече. Чакам някаква доброта обаче тя не идва, всичко е толкова фалшиво, безчувствено. Сега за да си момиче с което се държат що годе добре трябва да си надуеш гърдите, хилуронче в устните, повече ако може. Трябва да се обличаш така че да покажеш всичко, което имаш, въпреки че всяка жена го има. НЕ! Твоето трябва да е навън, всичко да е на показ. И нещеш ли чак тогава може би ще ти се отваря входната врата, няма ти да носиш торбите, ще ти взимат палтото и т.н. Може би, тогава няма ти да се събличаш за секс, тогава той ще те съблича, защото му е приятно, да ти гледа големите гърди и устни, по големи от на шимпанзе. СРАМ И ПОЗОР БЕ МЪЖЕ!
Oбаче не това е темата, чувствам се консумирана до такава степен че се държа като 60 годишна. И се сдържам, но не знам още колко мога. Питам кога ще обърна гръб на този човек и ще си ида веднъж завинаги. Голяма рана, още от сега. Искам да се върне онова момиче, на което не му пукаше за хората, нямаше чувства, или поне не знаеше как да ги използва и да ги чувства. За лошо се научи да ги изразява.
/////И я убиха, тръгна си с най-красивия изгрев, който някога е виждал, тръгна си по щастлива от всякога в онази студена сутрин./////
Когато питат човек колко години иска да живее обикновенно отговаря колкото се може повече даже някой мечтаят за и над 100.
Е на мен не ми се живее и миг повече. Искам да се забавя от мъките, защото света не ме заслужава, прекалено съм добра за тази планета. Обичам безкрайно, обичам по много. Очаквам същото, но уви майка ми ми каза "не вярвай на никой". Аз реших да не я слушам. През целия си живот не съм я слушала. Но и да я слушах и да не аз вътрешно в себе си, усещам с цялата си душа, че на мен не ми е отредено да живея, може би скоро ще се случи нещо с мен. Приемам всичко с отворени обятия, защото ако имаше външна велика сила, щеше да ми помогне за тези 20 години. Не вярвам в нищо, не вярвам на хората, не вярвам в любовта, защото никога не съм получавала същото, което аз давам. Не искам да живея в ада, наречен живот. Всеки гледа как да те прецака с нещо, било то с пари, или секс за 5 минути, стига да си направи якото на себе си. А ти какво получаваш? Питам се и нямам подходящ отговор.
Така че, не ми се живее и ден и повече. Чакам някаква доброта обаче тя не идва, всичко е толкова фалшиво, безчувствено. Сега за да си момиче с което се държат що годе добре трябва да си надуеш гърдите, хилуронче в устните, повече ако може. Трябва да се обличаш така че да покажеш всичко, което имаш, въпреки че всяка жена го има. НЕ! Твоето трябва да е навън, всичко да е на показ. И нещеш ли чак тогава може би ще ти се отваря входната врата, няма ти да носиш торбите, ще ти взимат палтото и т.н. Може би, тогава няма ти да се събличаш за секс, тогава той ще те съблича, защото му е приятно, да ти гледа големите гърди и устни, по големи от на шимпанзе. СРАМ И ПОЗОР БЕ МЪЖЕ!
Oбаче не това е темата, чувствам се консумирана до такава степен че се държа като 60 годишна. И се сдържам, но не знам още колко мога. Питам кога ще обърна гръб на този човек и ще си ида веднъж завинаги. Голяма рана, още от сега. Искам да се върне онова момиче, на което не му пукаше за хората, нямаше чувства, или поне не знаеше как да ги използва и да ги чувства. За лошо се научи да ги изразява.
/////И я убиха, тръгна си с най-красивия изгрев, който някога е виждал, тръгна си по щастлива от всякога в онази студена сутрин./////
Римските пътища в България и съвремените...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Ако искаш да говориш със светия дух тряб...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Ако искаш да говориш със светия дух тряб...
1.
morskipesni -
В моя живот е точно обратното, намирам смисъл дори в дребни нещица.
19.11.2020 14:57
19.11.2020 14:57
Не ДРУГИТЕ хора, а всеки себе си въздига -във връзката си с Бога, ли се самоунищожава с помощта на Дявола.. личен избор!
цитирайЗдравейте, neverlandbyt. Аз намирам повод за радост и в малките неща. Например вчера- посадих дърво в един парк във Варна и сметнах, че е нещо съществено за семейството и родът ми. Винаги трябва да се гледа позитивно на нещата. Има и лоши събития, но няма как, не може всичко да е идеално.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Търсене
За този блог
Гласове: 2
Архив